# Съгласие или законен интерес: как да решите

> Съгласие или законен интерес при разпознаване на посетители: какво важи предварително, как върви претеглянето и път към решението в пет въпроса.

Quelle: https://whovisit.app/bg/blog/saglasie-ili-legitimen-interes-kak-da-reshite
Veröffentlicht: 2026-11-07
Herausgeber: Whovisit (ARAVILO, Innsbruck)

В бранша има два лагера. Единият казва: Който разпознава само фирми, няма нужда от съгласие, законният интерес стига. Другият казва: Без съгласие в банера за бисквитки не върви изобщо. И двете страни са отчасти прави, защото говорят за различни пластове. Тази статия разделя пластовете и в края Ви дава пет въпроса в ръцете.

Тя е трезва класификация, а не правен съвет. За Вашата конкретна настройка решението принадлежи на Вашето консултиране по защита на данните.

## Какво важи предварително: достъпът до крайното устройство

Преди да стане дума за GDPR, възниква друг въпрос: Достъпва ли скриптът устройството на посетителя? Директивата за ePrivacy (чл. 5, пар. 3) по принцип изисква съгласие за съхраняването на информация в крайното устройство и за четенето на такава информация. Изключено е онова, което е технически необходимо за услугата, изрично желана от ползвателя.

В Германия това е въведено в § 25 TDDDG, а в Австрия в § 165 Abs. 3 TKG 2021. И двете правила важат независимо от това дали накрая възникват лични данни. Решаващ е самият достъп.

Това засяга повече от бисквитките:

- Запис в паметта на сесията на браузъра (sessionStorage) е съхраняване в крайното устройство.
- Четенето на размера на екрана и езика на браузъра е четене на информация от крайното устройство, дори всяко отделно сведение да изглежда безобидно.
- Записите на кликове и движения на мишката във всеки случай не са нещо, от което посетителят има нужда за показването на страницата.

Германските надзорни органи заемат по това строга линия: измерването на обхвата и статистиката по правило не се считат за технически необходими. Който използва скрипт, който прави такива достъпи, трябва затова да изходи от необходимо съгласие. Това не е въпрос на вкус, а предпоставка, без която останалото изобщо не се достига.

## Чл. 6, пар. 1, буква а срещу буква е

Едва след това идва въпросът на кое правно основание по GDPR се опира последващото обработване, доколкото е лично.

Дали един IP адрес изобщо е личен, изяснява [IP адрес и GDPR: личен ли е?](https://whovisit.app/blog/ip-adresse-personenbezogen-dsgvo). Как двете стъпки на проверката са свързани, показва [Разпознаване на посетители и GDPR: трезва оценка](https://whovisit.app/blog/besuchererkennung-dsgvo).

**Съгласие (буква а).** То трябва да е свободно, информирано, конкретно и недвусмислено. Може да се оттегли по всяко време. За него правното положение е ясно, щом банерът е построен чисто.

**Законен интерес (буква е).** Тук проверявате три неща: Има ли законен интерес (например подготовка на продажби в B2B)? Необходимо ли е обработването за това? И не преобладават ли интересите или основните права на засегнатите лица? Съображение 47 посочва като мерило разумните очаквания на засегнатите. Директният маркетинг според същото съображение може да е законен интерес.

Към това се добавя правото на възражение по чл. 21: засегнатите могат да възразят срещу обработване на основание буква е. Трябва да го направите практически възможно. Задълженията за информиране по чл. 13 и 14 важат и в двата случая.

## Защо данните за поведение затрудняват претеглянето

Присвояването на фирма само по себе си често още може да се обоснове добре за претеглянето: сведението е оскъдно. Целта е ясна. По-трудно става, щом се добави поведение. Какви страници чете някой, колко дълго превърта и къде кликва, казва много за лицето, дори то да се появява само като посетител на една фирма. Видеото с мишката показва още повече. Колкото по-фино е наблюдението, толкова по-малко го очакват посетителите. Съответно е трудно да обосновете преобладаването на Вашия интерес.

Към това се добавя практически проблем: дори да можехте да спечелите претеглянето, това не Ви помага, докато съществува задължението за съгласие за достъпа до устройството. Съгласието тогава така или иначе е налице. Много говори за това да го използвате и като правно основание за обработването, вместо да поддържате две основания едно до друго.

## Практичният път: категория „Статистика“, скрипт едва след това

Решението, което на практика най-често работи, е просто:

1. Вашият банер има собствена категория, обикновено „Статистика“ или „Анализ“.
2. Скриптът за разпознаване на посетители се зарежда едва след като посетителят е одобрил тази категория.
3. Без съгласие няма достъп до устройството и няма заявка към услугата.

Технически това върви през Вашия Tag Manager с Consent Mode или през управлението на съгласията на Вашия банер. Ръководство за това ще намерите в помощта под [Съгласие в Tag Manager](https://whovisit.app/hilfe/einwilligung-im-tag-manager). Whovisit например предоставя шаблон за таг, който изчаква дадено съгласие за статистика, преди да зареди скрипта. За да издържи пътят, Вашият банер трябва обаче наистина да отразява категорията и да предава решението чисто към Tag Manager.

И Google Analytics по правило работи зад същата категория. Какво Analytics издава за фирмите и какво не, е описано в [Разпознаване на фирми с Google Analytics: какво може и какво не](https://whovisit.app/blog/firmen-erkennen-google-analytics).

## Швейцария: логика на отказ

В Швейцария изходното положение е различно. Законът за далекосъобщенията (чл. 45c) изисква ползвателите да бъдат информирани за обработването на данни на тяхното устройство и да могат да го откажат. Тоест това е решение чрез възражение вместо предварително съгласие. Ревизираният закон за защита на данните (от 1 септември 2023 г.) по принцип също работи с прозрачност и възможност за възражение, а не с общо задължение за съгласие.

Ако имате посетители от Швейцария и от ЕС на една и съща страница, за посетителите от ЕС въпреки това важи по-строгото право. На практика това означава: единен банер със съгласие обикновено е най-простият път, и защото не можете надеждно да разделите посетителите по държава.

## Вашият път към решението в пет въпроса

1. **Достъпва ли скриптът устройството?** (Съхраняване или четене, също памет на сесията, размер на екрана, език.) Ако да, за DE и AT по правило Ви е нужно съгласие. Продължете с въпрос 2.
2. **Технически необходим ли е достъпът за желаното показване на страницата?** При статистика и разпознаване на посетители почти винаги не.
3. **Има ли Вашият банер категория, която подхожда на целта?** Ако не, нагласете го, преди да вградите скрипта.
4. **Наистина ли скриптът се зарежда едва след съгласието?** Проверете в раздела Network на браузъра: преди съгласието не бива да отива заявка към услугата.
5. **Пълна ли е информацията в декларацията за защита на данните? Има ли път за оттегляне?** Цел, правно основание, получатели, срок на съхранение.

Ако на въпрос 1 отговорите с не, можете да помислите за буква е. При процедури с достъп до крайното устройство това на практика е рядко.

## Източници

- Директива 2002/58/ЕО (ePrivacy), чл. 5, пар. 3
- [GDPR](https://eur-lex.europa.eu/legal-content/DE/TXT/?uri=CELEX:32016R0679), чл. 6, пар. 1, чл. 13, 14, 21, както и съображение 47
- [§ 25 TDDDG](https://www.gesetze-im-internet.de/ttdsg/__25.html) (Германия), [§ 165 Abs. 3 TKG 2021](https://www.ris.bka.gv.at/GeltendeFassung.wxe?Abfrage=Bundesnormen&Gesetzesnummer=20011678) (Австрия)
- Чл. 45c от закона за далекосъобщенията (Швейцария), закон за защита на данните (Швейцария) в редакцията от 1 септември 2023 г.
- Ръководство на Конференцията за защита на данните за доставчици на телемедии (актуална редакция)